На основата бе изписана дата – 1234, а около нея бяха издълбани думи: NEPHILIM: FACILIS DESCENSUS AVERNI.
- Това Бокала на смъртните ли трябва да представлява? – попита тя.
Джейс кимна:
- А онова е мотото на нефилимите – ловците на сенки – там, върху основата.
- Какво означава?
Усмивката на Джейс бе бял проблясък в тъмнината:
- Означава: Ловци на сенки – Изглеждаме по-добре в Черно от Вдовиците на нашите Врагове, от 1234 година насам.
- Джейс!
Означава – каза Джеремая „Лесно е пропадането в Ада”.
***
същност, изобщо не се докоствай до никое от оръжията ми без моето разрешение.”
„Ей, отиде ми планът да ги продам всичките в E-Pay.” – промърмори Клари.
„Да ги продадеш в какво?!”
Тя му се усмихна мило. „Митично място с голяма магическа мощ”.
***
- Нда, ами ти очевидно също така по никакъв начин не си направи труда да ми се обадиш и да ми съобщиш, че си се преместила да живееш с някакъв изрусен надут гот, когото най-вероятно си срещнала в „Пандемониум”. – отбеляза Саймън вкиснато. - След като аз прекарах последните три дни да се чудя дали не си мъртва.
- Не съм се преместила да живея.” – каза Клари, благодарна на тъмнината, защото кръвта се бе качила в лицето й.
- А косата ми е естествено руса. - каза Джейс - Само за протокола.
***
- В чест на нещо ли е това?
- Рожденият ден на котката ми.
- Оу. - огледа се отново. - А къде е тя?
Той се отлепи от стълбата, изглеждайки тържествен.
- Не знам. Избяга.
***
- За вбъдеще, Клариса, - заяви той, - няма да е зле да споменаваш, че вече имаш в леглото си мъж – така подобни досадни ситуации ще бъдат избегнати.
- Поканила си го в леглото си? – настоятелно попита Саймън. Изглеждаше разтърсен.
- Нелепо, нали? – отбеляза Джейс. – Никога нямаше да се поберем всичките.
- Не го поканих в леглото си! – сопна се Клари. – Само се целувахме.
- Само се целувахме? – тонът на Джейс се подиграваше с думите й – фалшиво наранен. – Колко бързо се отказваш от любовта ни!
- Джейс...
***
- При всичко, което се случва, ти се притесняваш за Лице на невестулка?
- Не го наричай така! Той не прилича на невестулка.
- Може и да си права. – замисли се Джейс. – Аз самият съм срещал една-две привлекателни невестулки. Той прилича повече на плъх.
- Той не...
- Вероятно си е вкъщи, лежащ в локва от собствените си лиги. Само почакай Изабел да се умори от него и ще трябва да събираш парчетата.
8/23/2011, 20:46 by 
